Инго Шулце
| Инго Шулце Ingo Schulze | |
 Инго Шулце през 2004 г. | |
| Роден | 15 декември 1962 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, есе, пътепис |
| Награди | „Награда Йозеф Брайтбах“ (2001) „Награда Бертолт Брехт“ (2013) |
| Уебсайт | |
| Инго Шулце в Общомедия | |
Инго Шулце (на немски: Ingo Schulze) е германски писател, автор на романи, разкази, есета и пътеписи.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Инго Шулце е роден през 1962 г. в Дрезден в семейството на професор по физика и лекарка. През 1981 г. полага матура и отбива военната си служба в Националната народна армия на ГДР. До 1988 г. следва класическа филология в Йенския университет. После две години е драматург в областния театър на Алтенбург. Напуска, за да работи като журналист.
През 1993 г. пътува в Русия, а от средата на 90-те години живее в Берлин като писател на свободна практика.
От 2006 г. Инго Шулце е член на Академията на изкуствата в Берлин, а от 207 г. – на Академията за език и литература в Дармщат. Освен това е член на Саксонската академия на изкуствата и на немския ПЕН клуб.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Das Herakles-Motiv in der „Ästhetik des Widerstands“, 1987
- 33 Augenblicke des Glücks. Aus den abenteuerlichen Aufzeichnungen der Deutschen in Piter, 1995
- Simple Storys. Ein Roman aus der ostdeutschen Provinz, 1998
- Der Brief meiner Wirtin. Laudatio auf Josua Reichert, 2000
- Von Nasen, Faxen und Ariadnefäden. Zeichnungen und Fax-Briefe (mit Helmar Penndorf), 2000
- Lesen und Schreiben oder „Ist es nicht idiotisch, sieben oder gar acht Monate an einem Roman zu schreiben, wenn man in jedem Buchladen für zwei Dollar einen kaufen kann?“, 2000
- Würde ich nicht lesen, würde ich auch nicht schreiben, 2002
- Neue Leben. Die Jugend Enrico Türmers in Briefen und Prosa, 2005
- Nachtgedanken, 2006
- Handy. Dreizehn Geschichten in alter Manier, 2007
- Meine kopernikanische Wende, 2007
- Signor Candy Man, 2008
- Eine, zwei, noch eine Geschichte/n (mit Imre Kertész und Péter Esterházy), 2008
- Popikone, 2008
- Tausend Geschichten sind nicht genug. Leipziger Poetikvorlesung 2007, 2008
- Fast ein Märchen, 2008
- Adam und Evelyn, 2008
- Der Herr Augustin, 2008
- Was wollen wir? Essays, Reden, Skizzen, 2009
- Eine Nacht bei Boris, 2009
- Nach der Flut. Laudatio zur Verleihung des Anna-Seghers-Preises an Lukas Bärfuss, 2009
- Orangen und Engel. Italienische Skizzen, 2010
- Unsere schönen neuen Kleider. Gegen eine marktkonforme Demokratie – für demokratiekonforme Märkte, 2012
- Henkerslos, Ein Märchenbrevier, 2013[1]
- Peter Holtz. Sein glückliches Leben erzählt von ihm selbst, 2017
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1995: „Награда Алфред Дьоблин“ (поощрение)
- 1995: „Награда Ернст Вилнер“ към „Награда Ингеборг Бахман“
- 1995: „Литературна награда „Аспекте““
- 1998: Johannes-Bobrowski-Medaille
- 2001: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2006: „Немска награда за книга“ (финалист)
- 2006: „Награда Петер Вайс“
- 2007: „Тюрингска литературна награда“
- 2007: „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“
- 2008: Samuel-Bogumil-Linde-Preis
- 2008: „Немска награда за книга“ (финалист)
- 2009: Brüder-Grimm-Professur
- 2009: Longlist des International DUBLIN Literary Award
- 2011: Mainzer Stadtschreiber[2]
- 2011: Heinrich-Heine-Gastdozentur
- 2012: Literaturpreis des Freien Deutschen Autorenverbands (FDA)
- 2013: „Награда Бертолт Брехт“
- 2013: Manhae-Preis der Manhae-Foundation Korea
- 2014: Hörspiel des Monats
- 2017: „Литературна награда на Рейнгау“
- 2017: „Немска награда за книга“ (номинация)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carsten Hueck: Auf Gott oder Zaukräfte ist kein Verlass In: Deutschlandradio vom 24. Dezember 2013
- ↑ Ingo Schulze neuer Mainzer Stadtschreiber in: boersenblatt.net vom 24. November 2010, архив на оригинала от 25 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150925135001/http://www.boersenblatt.net/404866/?t=newsletter, посетен на 5 март 2018
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Инго Шулце- ((de)) Биографични данни за Инго Шулце в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Инго Шулце в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Инго Шулце в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Инго Шулце в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Инго Шулце в Literatur Port
- ((de)) Инго Шулце в Die LYRIKwelt
- ((de)) Инго Шулце в Personensuche
- ((en)) Инго Шулце в
Internet Movie Database
|
